Любов назаем
Взех от теб любов назаем,
но не върнах нищичко от нея,
живея още в мислите под наем,
а ти ме чакаш там - на кея.
Не ти платих,а се нанесох,
смених бравата със секретна,
багажа си в душата ти пренесох,
а ти не се оплака и не трепна.
А исках да не вдигам шум,
да съм тиха, незабележима,
"Влез" - все казвах си наум,
мен дълго време ще ме има.
Но как, оставих те навън,
а уж душата беше твоя,
забих се надълбоко, като трън,
наруших хармонията и покоя.
Отдавна съм ти квартирантка
и пребродих всеки таен кът,
превърнах се във твоя сянка,
но ще върна всичко този път.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Браво, Ели!
