Любов необяснима
Не могат
любовта да обяснят
дори класиците. И те грешат!
Да вземем,
примерно, Екзюпери.
Той казва:
“Любовта във нас гори
и на любимия оставаш верен,
щом с поглед сте в една посока вперен!”
Аз имах шефка.
Казваше се Стефка.
Със нея изпълнявахме задачи.
И гледахме в една посока, значи.
Ала посоката
бе без значение –
тя в мен съвсем не будеше влечение.
Не исках даже
с нея да пътувам,
а камо ли пък – да я нацелувам!
А имаме една колежка –
Цецка.
По ум – блондинка;
по очи – брюнетка!
Аз пиша стихове,
а тя разлиства само проза.
Аз съм бодил,
а тя е свежа роза!
Аз се заглеждам
само по жените,
а тя подир мъже върти очите.
Тя обожава злите, аз – добрите!
Различия –
тотални и дълбоки!
И с погледи - в обратните посоки.
Обаче
толкова да я ревнувам!
И тъй да искам да я нацелувам!
Обичам я,
та повече не може!
А как копнея пък в леглото да я сложа!!!
Наистина,
любов необяснима:
не могат
любовта да обяснят
дори класиците – и те грешат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
