Любов необяснима
Любов необяснима
Щом кехлибар в дърветата засвети,
обречени на есенно изгнание,
вий идвате със тържество на цветовете
и със божествено ухание.
А аз ви чаках дълго, уморително,
все питах другите цветя къде сте.
О, мои чародейки възхитителни,
душа отключвам и ви казвам: ”Влезте!”
За да избухнете във многоцветни облаци,
да прималея от любов и нежност,
листенцата ви да са тайни знаци
от шифъра на светлата безбрежност...
О, мои смели източни царици,
вестителки на снегове и бури,
от красота сияещи искрици,
слънца изгряващи, залязващи лазури.
Тържествено разцъфнали емблеми
на осезанието на сетивата,
прекрасни мои, дивни хризантеми
в мълчание на есенна позлата...
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
