Любов невидима, крилата...
ЛЮБОВ НЕВИДИМА, КРИЛАТА...
Тя някъде кръжи край тебе...
Понякога не я усещаш и разбираш.
Трепти в ефира и изведнъж -
в лицето ти се взира!
Тогава се поспираш и за миг
в сърцето и душата ти запява птиче...
И незнайно някак се увличаш
по тази песен чудна и омайна!
Душата ти напира да политне,
сърцето ти тупти във ритъм нов!
Тупти, пулсира и не спира,
като избликнал извор от любов!
В него искаш ти да се изкъпеш,
да усетиш силата и красотата
на Персей!
И окъпани от вдъхновение,
от възхищение светът да онемей!
Политнали с крилата на Пегас
към многобройните планети и звезди
и времето да спре единствено за вас.
Лети, не спирай да летиш Пегас!
Превъплътени в миг на Андромеда
в прегръдките на своя мил Персей
все пак ще се завърнете при хората.
Спри! Приземи ги вече ти, Пегас!
С целувка времето ще пуснете да тръгне
по своя неизменен кръговрат
към някакъв реален и добър
и много по-различен свят!!!
Той само вашият да бъде,
скрит от поглед непознат,
Да не отнеме никой от магията
на този чуден миг тъй свят!
Това е тя, любов невидима,
но здрава като хляб корав!
От него трудно къшей се отчупва,
но той е доза лек за гладния
и много скъп - като вода за жадния!
и като СВЕТЛИНАТА в мрак!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Минчева Всички права запазени
