Любов обречена на вечност
Помниш ли първата ни среща
под шепота на белите брези,
в ръцете ти - въглени горещи
как къдреха се моите коси…
Като птица в прегръдката ти яка
с рамене потрепващи от страст,
сърцето ми намери топла стряха
не чувства болка, обида - страх.
Сякаш в шеметна рулетка с тебе
ден след ден живота си въртим,
с надеждата да дръпнем жребий
и в ръце докрай да задържим.
Между двата бряга на живота
платноходка вятърът люлее,
космическа сме с теб находка
зародиш нов в душите зрее.
И от семето вселенско вече,
нов живот ще създадем – нали?
С любов обречена на вечност
съдбата няма да тежи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
