13.03.2015 г., 12:27 ч.

Любов обречена на вечност 

  Поезия
478 0 8

Помниш ли първата ни среща

под шепота на белите брези,

в ръцете ти - въглени горещи

как къдреха се моите коси…

 

Като птица в прегръдката ти яка

с рамене потрепващи от страст,

сърцето ми намери топла стряха

не чувства  болка, обида - страх.

 

Сякаш в шеметна рулетка с тебе

ден след ден живота си  въртим,

с надеждата да дръпнем жребий

и в ръце докрай да задържим.

 

Между двата бряга на живота

платноходка вятърът люлее,

космическа сме с теб находка

зародиш нов в душите зрее.

 

И от семето вселенско вече,

нов живот ще създадем – нали?

С любов обречена на вечност

съдбата няма да тежи!

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??