13 mar 2015, 12:27

Любов обречена на вечност 

  Poesía
476 0 8

Помниш ли първата ни среща

под шепота на белите брези,

в ръцете ти - въглени горещи

как къдреха се моите коси…

 

Като птица в прегръдката ти яка

с рамене потрепващи от страст,

сърцето ми намери топла стряха

не чувства  болка, обида - страх.

 

Сякаш в шеметна рулетка с тебе

ден след ден живота си  въртим,

с надеждата да дръпнем жребий

и в ръце докрай да задържим.

 

Между двата бряга на живота

платноходка вятърът люлее,

космическа сме с теб находка

зародиш нов в душите зрее.

 

И от семето вселенско вече,

нов живот ще създадем – нали?

С любов обречена на вечност

съдбата няма да тежи!

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??