Не знам дали ми хвърли стръв,
но, идейки сама насреща,
залюбих я от поглед пръв
и пламна в мен искра гореща.
Със грациозната походка,
с поклащащите се бедра,
с какво ли, всъщност, ме прикотка -
така и хич не се разбра...
Но ето – на разходка в парка
поехме двама в близък план:
тя – изкусителна рибарка
и аз – един лапнишаран.
То бе любов, то беше чудо...
И резултатът бе такъв,
че „век” след влюбването лудо
проклинам оня поглед пръв.
Едно ме свързва днеска с нея –
копаем си взаимен трап.
Не знам кой вятър я довея,
но по-добре да бих бил сляп.
© Борко Бърборко Всички права запазени