Любов по време на война
Емигрираш от всичко... Добре.
Хайде, сгънах ти ризите.
Заминавай и ти, мое слънце в зеницата...
Моя болка и близост.
Къде ще наместиш сърцето ми тръпнещо,
аз съвсем като тебе нося в себе си птицата.
Изгладих ти всичко, не и нашите спомени.
Ще е чужда земята със железни закони.
Няма мойто "обичам те" голо да те събужда.
Няма, щом те боли, за теб сълзи да роня...
Няма вече да бъда твоето къдрокосо щастие.
Войниците винаги имат една снимка любима.
Знам това и от филмите, и от живота.
Ето - моята, взимай! За тебе се снимах.
На хартия, истинска - като мен и съдбата ни.
Дано те топли, любими.
Защото въпреки климата, въпреки него
те чака първата, може би най-тежка зима.
Оная, от която премръзва душата.
Знам добре - това няма как да ти мине...
Заминавай. Обичам те.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Попова Всички права запазени
