Събужда се денят - лъчи погалват абаносови коси,

очи прекрасни тихичко надничат - вече е зори.

Усмивка плаха се прокрадва - докосваш моето лице.

Аз вече съм будна...

Обича да слуша как тупка моето-твоето сърце.

Събуди се денят - а по-красива от всякога е тя,

обсипана с диамантени искрици, с ухаещи цветя,

а ароматът й ухаен опиянява пак моя ден -

превръща в топла милувка всеки миг студен.

Будни сме, а сякаш сън вълшебен дните ни владее,

Обичам те...

Моето за твоето сърце в мигове на щастие милее.

Пред твоята усмивка сутрин завистливо слънцето бледнее.

За утрин, пълна с искрена обич - кой ли не копнее?

Не мога да върна утре Любов, но подарявам ти моето днес,

подарявам ти слънчевите лъчи... с много финес,

нека бъде твой и този мой приказен ден -

Благодаря ти...

Приказен е, защото ти си до мен!