Любов погубена
Мисля си за теб. Нима е грях?
Не, но много ме е страх,
че след теб не мога вече да обичам -
в душата има само прах.
От него няма да се появи отново плам,
само болка има някъде дълбоко, там
и от нея не мога да избягам -
много тежко е да си ранен и сам.
Сълзи се мъчат да блестят по страните ми,
мъка изпълва гърдите ми.
Няма те до мен сега,
тъжни са без тебе дните ми.
Няма никого до мен сега,
само неприятелката Самота.
Искам да си тръгне,
но не иска - все при мен е тя.
"Върви си! - казвам й. - Не искам да си тук!"
Тя не иска да ме слуша и е с мен напук,
но един ден ще си отиде Тя,
когато аз намеря друг
и тогава с него, теб, любов погубена,
аз ще заменя.
Не, но много ме е страх,
че след теб не мога вече да обичам -
в душата има само прах.
От него няма да се появи отново плам,
само болка има някъде дълбоко, там
и от нея не мога да избягам -
много тежко е да си ранен и сам.
Сълзи се мъчат да блестят по страните ми,
мъка изпълва гърдите ми.
Няма те до мен сега,
тъжни са без тебе дните ми.
Няма никого до мен сега,
само неприятелката Самота.
Искам да си тръгне,
но не иска - все при мен е тя.
"Върви си! - казвам й. - Не искам да си тук!"
Тя не иска да ме слуша и е с мен напук,
но един ден ще си отиде Тя,
когато аз намеря друг
и тогава с него, теб, любов погубена,
аз ще заменя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Янкова Всички права запазени
