31.08.2007 г., 16:00

Любов пред залез

884 0 7

Любов пред залез

 

Заведи ме долу на реката,

Залеза да ми покажеш.

Ще потънем в тишината...

За любовта да ми разкажеш.

 

Обещай да не избягаш,

Залеза щом видиш със очи.

И любов по мъничко да даваш,

Да имаме дори за черни дни.

 

А после обещай да споделиме самотата,

За да можем с теб да се изгубим...

И дано избягаме от суетата.

„Обичам те!” – кажи ми го без думи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Нарисувай ми картина,
    нежност ти ми нарисувай.
    Приказна, небесно синя,
    а да я сънувам.
    ............
    Подари ми я, на края.
    А от нея щом си тръгнеш,
    аз със стих ще ти направя
    път, по който да се върнеш."

    Извинявай за натрапването, но просто ме провокира стиха ти.
    Този път, колкото и да съм заядлива наистина ме впечатли.
    Стиха ти достига доста надълбоко.


  • Радвам ти се!!
    На таланта!!!
  • И на мен ми харесаха стиховете ти, продължавай в хубавия си
    стил и добре дошъл!!!
  • роден талант си и умееш да обрисуваш нещатата така,че да може читателят да ги види като на картина...много добре написано!
  • Определено имаш талант. Развивай го!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...