31 ago 2007, 16:00

Любов пред залез 

  Poesía
724 0 7

Любов пред залез

 

Заведи ме долу на реката,

Залеза да ми покажеш.

Ще потънем в тишината...

За любовта да ми разкажеш.

 

Обещай да не избягаш,

Залеза щом видиш със очи.

И любов по мъничко да даваш,

Да имаме дори за черни дни.

 

А после обещай да споделиме самотата,

За да можем с теб да се изгубим...

И дано избягаме от суетата.

„Обичам те!” – кажи ми го без думи!

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Нарисувай ми картина,
    нежност ти ми нарисувай.
    Приказна, небесно синя,
    а да я сънувам.
    ............
    Подари ми я, на края.
    А от нея щом си тръгнеш,
    аз със стих ще ти направя
    път, по който да се върнеш."

    Извинявай за натрапването, но просто ме провокира стиха ти.
    Този път, колкото и да съм заядлива наистина ме впечатли.
    Стиха ти достига доста надълбоко.


  • Радвам ти се!!
    На таланта!!!
  • И на мен ми харесаха стиховете ти, продължавай в хубавия си
    стил и добре дошъл!!!
  • роден талант си и умееш да обрисуваш нещатата така,че да може читателят да ги види като на картина...много добре написано!
  • Определено имаш талант. Развивай го!
  • Браво!
    Отново много хубав стих!!!
  • Това е. Красиво пишеш. Браво.
Propuestas
: ??:??