Любов пред залез
Заведи ме долу на реката,
Залеза да ми покажеш.
Ще потънем в тишината...
За любовта да ми разкажеш.
Обещай да не избягаш,
Залеза щом видиш със очи.
И любов по мъничко да даваш,
Да имаме дори за черни дни.
А после обещай да споделиме самотата,
За да можем с теб да се изгубим...
И дано избягаме от суетата.
„Обичам те!” – кажи ми го без думи!
© Християн All rights reserved.
нежност ти ми нарисувай.
Приказна, небесно синя,
а да я сънувам.
............
Подари ми я, на края.
А от нея щом си тръгнеш,
аз със стих ще ти направя
път, по който да се върнеш."
Извинявай за натрапването, но просто ме провокира стиха ти.
Този път, колкото и да съм заядлива наистина ме впечатли.
Стиха ти достига доста надълбоко.