16.08.2009 г., 15:12

Любов-престъпник

625 0 2


Осъждам те, любов!
Присъдата ти - един човешки живот.
Колко пъти ни обеща изгрева нов,
колко мечти открадна от тоз народ?

Осъдена си, любов,
стой в твоя тъмен затвор,
за греха си винаги готов,
ти промъкна сянката в моя слънчев двор.

Едва ли за теб ще е наказание,
знам, ти пак ще се спасиш,
поробило човешкото ни съзнание,
алчно чуждото щастие в себе си ще броиш.

 

 


  Милан Милев
  22.07.09

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вечно осъждана, често ругана-
    тайно очаквана, вечно желана!
    Поздрав!
  • Това е лошо и понякога боли не ви го пожелавам !!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...