Осъждам те, любов!
Присъдата ти - един човешки живот.
Колко пъти ни обеща изгрева нов,
колко мечти открадна от тоз народ?
Осъдена си, любов,
стой в твоя тъмен затвор,
за греха си винаги готов,
ти промъкна сянката в моя слънчев двор.
Едва ли за теб ще е наказание,
знам, ти пак ще се спасиш,
поробило човешкото ни съзнание,
алчно чуждото щастие в себе си ще броиш.
Милан Милев
22.07.09
© Милан Милев Все права защищены
тайно очаквана, вечно желана!
Поздрав!