Осъждам те, любов!
Присъдата ти - един човешки живот.
Колко пъти ни обеща изгрева нов,
колко мечти открадна от тоз народ?
Осъдена си, любов,
стой в твоя тъмен затвор,
за греха си винаги готов,
ти промъкна сянката в моя слънчев двор.
Едва ли за теб ще е наказание,
знам, ти пак ще се спасиш,
поробило човешкото ни съзнание,
алчно чуждото щастие в себе си ще броиш.
Милан Милев
22.07.09
© Милан Милев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
