Любов прости...

Сърце - кристални части,
покрили цялата земя.
Мечти - за миг порасли
и умиращи в нощта.
Любов - илюзия недостижима,
преминава в самота.
Болката в душа ранима,
изгубена сред пустошта...

Аз - молеща скитница
за малко топлина.
Ти - принцът от приказка,
с тъжна съдба.
Някаде - имаше нас,
някаде бяхме щастливи.
Винаги ще има втори шанс,
да забравим за дните горчиви...

Оставам сама
сега във нощта,
пред болка една
и мрак в тъмнина.
Забравям за минало,
бъдеще...
Забравям, че има живот,
и може би вярата,
че някъде там
живее, очаква и търси ме
моята спасителка Любов...

Луната убива ме,
светлината раздира ме.
Сърцето черно изпада
в агония, душата ми страда...
Кървави сълзи се стичат
по тялото ми всеки миг,
остава ми само
последният вик..
Искам да спра да обичам,
искам да спре да боли
От себе си отричам
думата живот!
А ти, любов, прости...