16.01.2017 г., 7:41  

Обувките да не забравиш

746 3 15

По-тихо! Стъпваш като кон!

Събуй се по чорапи! Влизай!

Я! Тази от съседния балкон!

Внимавай да не те киризи!

 

Не бутай масата! Това е стол!

Леглото до стената! Давай!

Полека, бе! Не бива да си слон!

Какво се спъваш?!... Хайде, ставай!

 

Ей тука дрехите!... Не!... Там!...

Леглото скърца!... Лягай тихо!

Мръдни се малко, де!... Натам!

И мишките се изпокриха!

 

Сега какво? Не си готов?

Побързай, дявол да те вземе!...

Мераци има за любов,

а после купища проблеми!...

 

Не пипай там!... Не съм коза!...

Побързай! Дявол да те вземе!

Не става? Остави това!...

На мен пък хич не ми и дреме!

 

Я, ставай!... Ето ключа, дръж!...

Обувките да не забравиш!

Не съм приритала за мъж!...

На Майкъл Дъглас ще се прави!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Светла!....Лека вечер!...
  • Майстор си...
  • Добре дошъл на страницата ми, Атанасе!...Радвам се, че си харесал стихчето!...
    Ицо, прав си, приятелю!...Само напред!...И никакво отстъпване пред трудностите!...
  • Свежо, но за жалост на нашите години се случват такива работи Роби. Просто трябва да се гледа позитивно и само напред. Поздрави!
  • Харесах, браво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...