24.09.2007 г., 9:25

Любов след тежката раздяла

1K 0 0
! Текстът е по мелодията на песента „Единствени" на Слави Трифонов и Софи Маринова

 музика - Евгени Димитров- Маестротото



Любов след тежката раздяла

1. Ето пак започва съботния зимен ден,

а аз стоя отново със раздялата.

И снегът се сипе на парцали върху мен

като безстрашен воин.


2. Колко много болка аз отново изживях!

Колко мимолетни бяха моите мечти!

Но сега отново виждам да валят звезди,

ала ми липсваш ти.

Пр.
Ще се раждам и умирам, мислейки за теб.

Аз ще стискам устни, но ще чуваш моя глас.

Ще обичаш и ще мразиш моето лице

с изстрадало сърце.


3. И когато слънцето в небето изгори,

когато ярките звезди станат на сълзи,

ти на сцената ще видиш моя силует,

обгърнат във мъгла.


4. Ще се питаш как допусна да остана сам.

Ще се мразиш, че продаде моята любов.

Аз се мразя, че превърнах всичко във лъжа,

но друго е сега.


          Nick Dracula

Ами... опитах се да напиша текст по музиката на "Единствени". Дано Ви е харесало това, което се получи :))


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...