15.10.2014 г., 23:14  

Любов такава

1.1K 0 0

В косите животът сивее,
младостта си отива
ден подир ден.
Любов неразделна в душите живее
и все по-красива
ще бъдеш за мен.

 

Изморено, лицето не стихва,
изпод бръчка, една или две,
в обич нежно да се усмихва,
напук на всичките ни грехове.

 

Годините рисуват безжално

портрета на мъж и жена.
Душите ни светят кристално,
напук на старост и времена.

 

Любов по-красива от залези сто,
овъглена от обещания и думи,
след пожара ще бъдем едно
тлеещо тяло и много албуми.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Джуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...