В косите животът сивее,
младостта си отива
ден подир ден.
Любов неразделна в душите живее
и все по-красива
ще бъдеш за мен.

Изморено, лицето не стихва,
изпод бръчка, една или две,
в обич нежно да се усмихва,
напук на всичките ни грехове.

Годините рисуват безжално

портрета на мъж и жена.
Душите ни светят кристално,
напук на старост и времена.

Любов по-красива от залези сто,
овъглена от обещания и думи,
след пожара ще бъдем едно
тлеещо тяло и много албуми.