16.08.2019 г., 11:21 ч.

Любов в дъжда... 

  Поезия » Пейзажна, Друга
362 1 1

 

Любов в дъжда

 

Неочаквано приятен

вятър поривист извѝ

и раздвижи с дъх приятен:

клóни, лѝсти и тревѝ...

 

Бели облаци подкара –

дъжд внезапен заваля

и в небесна надпревара,

с мълния изгромоля...

 

Рукна с нежност от небето

летен, освежаващ дъжд...

Живна всяко диво цвѐте

във полето изведнъж...

 

Цялата Природа мѝгом

стресна се и засия...

Колко малко е, а стига –

летен дъжд щом заваля!...

 

... Аз и Моето момиче

бяхме двама в този ден:

аз в мечтите му надничах –

то ги бранеше от мен...

 

Освежаващи и кратки

в удивителен романс –

първите дъждовни капки

вкараха ни в резонанс...

 

Но когато малко с рѝтъма

спираха за порив нов –

нямаше кого да питаме:

– всичко ли е от любов...

 

Хукна то и с вик: Стигнѝ ме!...” –

палаво ме призовá:

за Ония несравними

кратки ласки под дъждá...

 

Трудно бе да го догоня –

бързо бе като стрелá!...

Но в чаровен, като Оня

миг, бях вече и с крила!...

 

Дъжд разливаше с порóя

на небесната си страст –

свежа нежност над: Покóя

и над всеки дремещ храст...

 

... После дълго там вървяхме,

толкоз дълго под дъждá,

че от злато и да бяхме

бихме хванали ръждá...

 

Но прегърнати тогава:

– онзи дъжд с небесна страст

виждахме как напоява

всеки цвят и летораст...

 

... Как и клюмнали тревици

и увяхнал жаден цвят

бързо вдигаха главици

с неговия благодат.

 

... Как Животът се възражда

със дъжда отново в нас!...

Вече знаех: колко Жаждата

и от мен била е част!...

 

Всички по еднакъв начин

във Живота сме дошлѝ –

не еднакъв път, обаче

да изминем сме моглѝ...

 

Може би да е илюзия,

ѝли пък – дъждът талант –

е подминал със конфузия

някой грешен адресант!...

 

Друг пък, Своето момиче

никога не разпознал (!)

и във пристъп романтичен

под дъжда не е вървял!...

 

... А пък горе, на баира,

има дом добре познат...

Ято мълнии вибрира

там във електриков цвят...

 

Нищо от дъжда различно

не признáли за подслон

бяхме с Моето момиче –

с капките във унисон...

 

... И не търсехме да има

стряха, сушина, уют...

А със Вятърът: за трима

беше ни дъждът– приют...

 

... Бях разбрал: как невъзможен

е Живот без Любовта!..

 

– Колко страст си вложил, Бóже

сътворявайки Дъжда!...

 

15.08.2019.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съзрях великолепието на дъжда и музиката му ме погълна изцяло. Почитания!
Предложения
: ??:??