27.07.2012 г., 8:34

Любов в облаците

760 0 2

Това сега живот ли е

съдба на кръст да ни подмята?

Това сега любов ли е

да ходим само по земята?

 

Аз искам горе да летим

и в облаците да се любим.

С целувки всичко да платим.

От щастие да се загубим.

 

Да се целунем още там

между звезди обезумели.

И полудели в тоя плам,

да ни завидят, че сме смели.

 

И под краката без земя

да се прегърнеме на споко.

И щом звезда ни се посмя,

да паднем, но пък от високо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...