Това сега живот ли е
съдба на кръст да ни подмята?
Това сега любов ли е
да ходим само по земята?
Аз искам горе да летим
и в облаците да се любим.
С целувки всичко да платим.
От щастие да се загубим.
Да се целунем още там
между звезди обезумели.
И полудели в тоя плам,
да ни завидят, че сме смели.
И под краката без земя
да се прегърнеме на споко.
И щом звезда ни се посмя,
да паднем, но пък от високо!
© Никола Апостолов Всички права запазени