Това сега живот ли е
съдба на кръст да ни подмята?
Това сега любов ли е
да ходим само по земята?
Аз искам горе да летим
и в облаците да се любим.
С целувки всичко да платим.
От щастие да се загубим.
Да се целунем още там
между звезди обезумели.
И полудели в тоя плам,
да ни завидят, че сме смели.
И под краката без земя
да се прегърнеме на споко.
И щом звезда ни се посмя,
да паднем, но пък от високо!
© Никола Апостолов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
