"Обичам те!" и днес изричам
две думи, тихичко, без глас,
тях, душата ми ги срича
и пее като стар романс.
Измислени не са, а шифър
изписан, в който се роди,
заложи ги мигът магичен,
да чувствам, както и преди.
И без значение, че ти си
не тук, а там във вечността,
в сърцето си до край се вричам,
рожбата си да спася,
от клетви хвърлени злокобни
от мисли черни, клевети,
от тъмнина, която помни
постъпки дребни и лъжи.
Защото ангел, светлина си,
оставил диря не една,
най-важната... не се забравя,
любов, изгряла във звезда!
© Таня Мезева Всички права запазени