Навън е есен и натежалите листа бавно падат.
Есен е и в моето сърце и причината си ти.
Два свята сме аз и ти!
Аз съм западът, а ти изтокът.
Но една съдба пътя ни чертала
и за един миг от вечността мен и теб е събрала.
Ала миг дори ми стига да разбера,
че ти си мойта сродна душа.
Цяла пропаст от история, култура, километри ни дели,
но любовта няма граници!
Твой двойник намерих
и всеки ден с очи го търся в тълпата,
за да може поне за миг да спре тъгата.
Взирам се в него с надеждата да си ти,
но мираж е само това, уви...!
Търся го с дъх затаен и се питам дали и ти търсиш мен!?
Но вярвам,
че като горска пътека от есенни листа
нашата любов ще намери златен път към вечността.
В таен кът твойто име на скъпоценен камък издълбано
ще пази сърцето ми, дори и остаряло.
И дори и след смъртта
няма да угасне тази жар на любовта!
© Натали Петрова Всички права запазени