Nov 13, 2012, 9:02 PM

Любов за вечността!

  Poetry » Love
914 0 0

Навън е есен и натежалите листа бавно падат.

Есен е и в моето сърце и причината си ти.

Два свята сме аз и ти!

Аз съм западът, а ти изтокът.

Но една съдба пътя ни чертала

и за един миг от вечността мен и теб е събрала.

Ала миг дори ми стига да разбера,

че ти си мойта сродна душа.

Цяла пропаст от история, култура, километри ни дели,

но любовта няма граници!

Твой двойник намерих

и всеки ден с очи го търся в тълпата,

за да може поне за миг да спре тъгата.

Взирам се в него с надеждата да си ти,

но мираж е само това, уви...!

Търся го с дъх затаен и се питам дали и ти търсиш мен!?

Но вярвам,

че като горска пътека от есенни листа

нашата любов ще намери златен път към вечността.

В таен кът твойто име на скъпоценен камък издълбано

ще пази сърцето ми, дори и остаряло.

И дори и след смъртта

няма да угасне тази жар на любовта! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...