Любовен антиреквием

Как мога аз без теб да живея,

като на мечтите ми даваш ти криле.

Как мога аз по теб да не копнея,

като в мен тупти твоето сърце.

Как мога аз дъх да си поема,

щом във вените ми ти течеш.

Как мога изборa ти да приема,

щом дори не можеш да го изречеш.

Как мога аз теб да не сънувам,

като за тебе само мечтая аз.

Как мога да не те целувам,

като над нищо нямам власт.

Как мога да не те прегръщам,

като само твоето име насън зова.

Как мога в миналото да не се връщам,

като само „обичам те” искам да крещя.

Как очите твои нежни да забравя,

като те озаряваха всеки мой ден.

Как срещу страха да се изправя,

след като ти няма да си до мен.

Отказвам така да живея и приема,

че без теб така до края ще бъда аз.

На любовта ни няма да е това реквиема

и накрая ще бъдем НИЕ, ще има НАС.