Любовен ескиз в c mol
За устните ти топли все мечтая. Докоснеш ли ме с тях, аз полудявам. Духът ми се издига към безкрая и всичко земно в този миг забравям.
И сякаш бриз, по шията те галя. Очи притворила, пак пребледняваш. От щастието упоена, стихваш цяла. Неземна светлина за мене ставаш.
В такива мигове единствено живея. Какъв е смисълът от всичко друго, питам. Мечтите ми пред обичта немеят. Душата ми от тялото излита.
И сключваме докоснатите пръсти, ръце протегнали от свята жажда. Прегръдката е тайнствено прекръстване. И нашата любов така се ражда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
