Любовен лъч
Понякога се сгушвам мълчаливо
в ръцете ти - най-нежни и любими.
За мене няма нищо по-значимо
от туй че ти шептя, че шепна в рими.
Понякога избягвам те нарочно -
когато си улисан в своите грижи,
в света ти не допускай да се вкопча,
дори да ме почувстваш твърде близка.
Понякога се сърдим безпричинно,
щом няма те - жадувам те до мене,
и в чашите без теб не сипвам вино.
тъгувам за пропуснатото време.
Понякога негласно те извиквам
в съня си, ти навярно там си буден,
след теб не мога никой да обикна,
примаш тази истина с почуда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
