18.04.2014 г., 20:16

Любовен мазохизъм

1.2K 0 11

Любовен мазохизъм

 

Ужасна е, нищожна. Нищо!

Някакво си бледо същество!

Ходещо през локвите от мисли,

за любов готово да убие то!

 

Кървава отвара пие,

с цел сърце да съживи!

Гади ù се от студено,

чувства давят я и се гневи!

 

Тясно е в красивото ù тяло,

усмирителната риза я боли…

Да разкъса кръвожадно иска

спомени любовни отпреди!

 

Ужасна е, нищожна. Вряща!

Лута се из живия живот!

Сляпо вярва  в шареното нищо,

Тя е любовта - жесток деспот!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Васил, Анабел, Санвали! Вие сте ми много верни приятели и се радвам, че сме заедно и споделяме чувства и мисли, които ни вълнуват!
    Слънчев ден!
  • Съгласна съм с Васил!

    Поздрав, М!
  • Любовта е всичко! Тя е безкрайна вселена, в която среща две същества, потопили се в нея! Христос Воскресе! Поздрав за стиха!
  • Благодаря, приятели! Пожелавам ви домашен уют и повече добрина за всички нас!
    Ирен, благодаря ти персонално. Знам, че стихът ми е особен и дава друга гледна точка, но така ми дойде творческото прозрение
  • Уау! Какъв емоционален заряд има тук! Всичко ври, кипи, боли и кръв се лее. Не бях срещал такова превъплъщение на любовта. Е, без сляпа вяра не минава. Така е в любовта - доверяваш се и разчиташ на същото. И... някои имат късмет.
    Весели празници!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...