Apr 18, 2014, 8:16 PM

Любовен мазохизъм

  Poetry » Love
1.2K 0 11

Любовен мазохизъм

 

Ужасна е, нищожна. Нищо!

Някакво си бледо същество!

Ходещо през локвите от мисли,

за любов готово да убие то!

 

Кървава отвара пие,

с цел сърце да съживи!

Гади ù се от студено,

чувства давят я и се гневи!

 

Тясно е в красивото ù тяло,

усмирителната риза я боли…

Да разкъса кръвожадно иска

спомени любовни отпреди!

 

Ужасна е, нищожна. Вряща!

Лута се из живия живот!

Сляпо вярва  в шареното нищо,

Тя е любовта - жесток деспот!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Васил, Анабел, Санвали! Вие сте ми много верни приятели и се радвам, че сме заедно и споделяме чувства и мисли, които ни вълнуват!
    Слънчев ден!
  • Съгласна съм с Васил!

    Поздрав, М!
  • Любовта е всичко! Тя е безкрайна вселена, в която среща две същества, потопили се в нея! Христос Воскресе! Поздрав за стиха!
  • Благодаря, приятели! Пожелавам ви домашен уют и повече добрина за всички нас!
    Ирен, благодаря ти персонално. Знам, че стихът ми е особен и дава друга гледна точка, но така ми дойде творческото прозрение
  • Уау! Какъв емоционален заряд има тук! Всичко ври, кипи, боли и кръв се лее. Не бях срещал такова превъплъщение на любовта. Е, без сляпа вяра не минава. Така е в любовта - доверяваш се и разчиташ на същото. И... някои имат късмет.
    Весели празници!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...