Дали с усмивка спомня си небето
когато ни съзря за първи път,
как скрихме се под него клето
на ъгъла, до кръстопът.
Дали се сеща за оназ милувка
под кестена с окапали листа,
за първата открадната целувка
и ти, когато се засмя.
Дали звездите ни видяха двама
със пламъчето в нашите очи
и за устата как отронват само:
не бягай, тихо, замълчи! ...