Любовен пристан
Месечинке кръглолика, кръглолика виторога,
защо гледаш отново през прозореца ми с тревога.
Мъката ми ли ще купиш, или продадеш тъгата,
че да ми олекне малко на сърцето и душата.
Ей, небе сапфирено, сапфирено, звездооко,
като гледаш земята от своето ложе високо,
виждаш ли ме мен, малката, в тази стая потулена,
поглед към теб отправям, с надежда малко обрулена.
Прати ми звезда дълго падаща, на нея да се помоля,
с молба от душа гореща, думи да шепна на воля.
За моя любим на сърцето ми, пътя към мен да открие,
на прага ми роза да сложи, росата да я измие.
А щом като устни положа върху цвета ù уханен
и аромата ù вдишам със оня копнеж непрестанен,
ей, любов, ще повярвам, че при мене дошла си наистина,
след толкова дълго очакване, отново за тебе съм пристана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
