Месечинке кръглолика, кръглолика виторога,
защо гледаш отново през прозореца ми с тревога.
Мъката ми ли ще купиш, или продадеш тъгата,
че да ми олекне малко на сърцето и душата.

Ей, небе сапфирено, сапфирено, звездооко,
като гледаш земята от своето ложе високо,
виждаш ли ме мен, малката, в тази стая потулена,
поглед към теб отправям, с надежда малко обрулена.

Прати ми звезда дълго падаща, на нея да се помоля,
с молба от душа гореща, думи да шепна на воля.
За моя любим на сърцето ми, пътя към мен да открие,
на прага ми роза да сложи, росата да я измие.

А щом като устни положа върху цвета ù уханен
и аромата ù вдишам със оня копнеж непрестанен,
ей, любов, ще повярвам, че при мене дошла си наистина,
след толкова дълго очакване, отново за тебе съм пристана!