22.09.2021 г., 19:13

Любовен възел

915 0 0

Любовен възел

 

Какво от лятото прозирно ще вземем,

коя вълна надежда ще ни донесе,

кой ли пристан океана ще превземе

и ще ни потопи в илюзии за време?

 

С любовен възел си ме пристегнал,

че налучквам напосоки появите

на трогващото пътя на вълните.

Лъчисти чувства откриват радостта,

 

тъй както се оголва потеглен брегът

след колебливите пенливи ласки,

идващи от вътрешността една след друга

и родени от скривалище на свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...