10.02.2014 г., 17:08

Любовизъм

767 0 6

Животът ни е суета,
целуваме една себичност...
какво е всъщност любовта –
за някого да си различен...

За вечност да се споделиш,
във мигове да не забравиш.
Очакване да утолиш,
на егото да шикалкавиш...

Да приковеш на кръст плътта
и мислите да обладаваш,
и да зачене лудостта,
щом без да иска, всичко дава.

Да го начукаш на страха
с желанието да си смисъл
във полет на една звезда,
която Бог ни е орисал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих!
    Браво, Мишо, жив стих!
    Хареса ми и то много. Такава поезия ми харесва - жива, да въздейства, да се усеща и да носи наслада. Другото е суета. Хич не ми пука дали ще ме оплюят, че не разбирам от поезия. Аз затова съм тук - да споделям така, че да вълнувам хората, а и аз да ги разбирам и да ги чувствам. Да има контакт... обратната връзка... нали за това се твори?
    Нека плюят, това е фон и колкото е по-размазан, толкова е по-хубаво, защото се получава едно страхотно боке и четящият е в кратера. Красота!!!
    Финалът ти е трепач!!!
    Споделям напълно!
    Поздрави!
  • Мишо, , абе какви хора сте вие тук в тия Откровения?! Как може някакъв смешен грозник да уплаши накого. С какво, със змийския си език или със снобарските си претенции?! Хайде, моля ти се! Дори интелигентния хейтър си остава хейтър а тая особа е точно това. Човек, който се храни със злоба, е за съжалиние. Забавлявай се с него, не го вземай на сериозно. По - весело!
  • Благодаря ти Куш! И за смелостта.Хората се страхуват вече да коментират. Има един зъл гений, който дебне. Ако не си му удобен... ще напише срещу теб всякакви хули. Един побъркан самовлюбен лумпен. Едно изчадие адово. Затова оценям, че си се спрял при мен, щото другите вече ги е стах. Голямо шубе. Никифоров си отива.... Въпросс е на време... Злобата няма как да победи светлината. Аз вярвам в това. Амин!
  • Прекрасна поезия! Точна, ясна, изстрадано-човечна. Възхищавам ти се!
    П.п. (Не се познаваме), Михаиле, но един прятелски съвет. Оставяй глупака да увисва, не му отговаряй никога. Така играеш неговата игра. Пришеш прекрасно и това е видно от километри. Дано си ме разбрал.
  • Димитре, колкото и да се правиш на поет, показваш, че си злобно същество, лишено от човешки облик. Нека Бог ти дава смирение... По ужасно човекоподобие от теб не съм срещал. Не ме е страх от теб, мишко... Не си поет а, плюет - гадно дребно зверче с претенции. Смешен си.....

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...