Feb 10, 2014, 5:08 PM
Любовизъм
Животът ни е суета,
целуваме една себичност...
какво е всъщност любовта –
за някого да си различен...
За вечност да се споделиш,
във мигове да не забравиш.
Очакване да утолиш,
на егото да шикалкавиш...
Да приковеш на кръст плътта
и мислите да обладаваш,
и да зачене лудостта,
щом без да иска, всичко дава.
Да го начукаш на страха
с желанието да си смисъл
във полет на една звезда,
която Бог ни е орисал.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Мишо,
, абе какви хора сте вие тук в тия Откровения?! Как може някакъв смешен грозник да уплаши накого. С какво, със змийския си език или със снобарските си претенции?! Хайде, моля ти се! Дори интелигентния хейтър си остава хейтър а тая особа е точно това. Човек, който се храни със злоба, е за съжалиние. Забавлявай се с него, не го вземай на сериозно. По - весело! -
Благодаря ти Куш! И за смелостта.Хората се страхуват вече да коментират. Има един зъл гений, който дебне. Ако не си му удобен... ще напише срещу теб всякакви хули. Един побъркан самовлюбен лумпен. Едно изчадие адово. Затова оценям, че си се спрял при мен, щото другите вече ги е стах. Голямо шубе. Никифоров си отива.... Въпросс е на време... Злобата няма как да победи светлината. Аз вярвам в това. Амин!
-
Прекрасна поезия! Точна, ясна, изстрадано-човечна. Възхищавам ти се!
П.п. (Не се познаваме), Михаиле, но един прятелски съвет. Оставяй глупака да увисва, не му отговаряй никога. Така играеш неговата игра. Пришеш прекрасно и това е видно от километри. Дано си ме разбрал. -
Димитре, колкото и да се правиш на поет, показваш, че си злобно същество, лишено от човешки облик. Нека Бог ти дава смирение... По ужасно човекоподобие от теб не съм срещал. Не ме е страх от теб, мишко... Не си поет а, плюет - гадно дребно зверче с претенции. Смешен си.....
-
БУРИМЕ, ВМЕСТО КОМЕНТАР
Дали пък ни е суета?
Или ти си си себичност?
Не те долюбва Любовта? -
едва ли, щото си различен...
Това, че тук ще споделиш
и после сам ще се забравиш,
с какво ли ще се утолиш,
или пак ни шикалкавиш...
И пак ковеш на кръст плътта,
но май че сам се обладаваш,
и ще зачене лудостта,
щом без да иска ти се дава...
Очукан вече е страха
и думите си нямат смисъл...
Засрами се една звезда,
че Бог с такъв "поет" я е орисал...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Браво, Мишо, жив стих!
Хареса ми и то много. Такава поезия ми харесва - жива, да въздейства, да се усеща и да носи наслада. Другото е суета. Хич не ми пука дали ще ме оплюят, че не разбирам от поезия. Аз затова съм тук - да споделям така, че да вълнувам хората, а и аз да ги разбирам и да ги чувствам. Да има контакт... обратната връзка... нали за това се твори?
Нека плюят, това е фон и колкото е по-размазан, толкова е по-хубаво, защото се получава едно страхотно боке и четящият е в кратера. Красота!!!
Финалът ти е трепач!!!
Споделям напълно!
Поздрави!