Любовна драма
Поетът Щърков просто хлътна
по поетесата Мимозия...
Любовно хапче сякаш глътна
и бе на косъм от експлозия...
Обичаше я лудо, страстно
и над любимата си бдеше...
За здравето му бе опасно -
по цели нощи той не спеше!...
И както всичките поети
с немирни и неверни музи,
безброй й посвети сонети.
Но тя все пак му се изхлузи...
С поета Жабов се залюби!
И драмата бе вече пълна!
Видял, че любовта загуби,
той, Щърков, люто ги прокълна!
Издебна Жабов днес край вира
на слънце както се печеше -
по бански, със бутилка бира,
и стих на гаджето четеше...
Май нещо Жабов се усети
и тъкмо в гьола да се цопне,
поетът с нежните сонети
протегна шия и ...го кльопна!...
Доволен, го погъделичка
и през корема го погали,
че Щърков жабите обича...
Злодей ли Щърков е?..Едва ли!...
Така невярната Мимозия,
виновникът за тази драма,
късметът лошо я извози
и без любим си тя остана.
Нагоре вирна Щърков клюна
а нея даже не погледна...
Презрително през рамо плюна,
и тракна силно за последно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
