Любовна история (Ромео и Жулиет)
http://www.vbox7.com/play:fc637bfd
Заслушан във рога и чудната музика,
аз бавно се върнах в спомен от детството -
за малка принцеса с големи илюзии,
изпяла за мен най-прекрасната песен...
Ти беше Жулиет - едвам те познавах,
но ходех при теб всяка вечер под здрача,
баща ти заключи те... ах, как съжалявах,
... ах, как цели нощи прекарвах във плачене.
Но видях в кулата ти как беше затворена,
и аз покатерих стотици лиани,
и стигнал до горе, вратата отворих,
а там ти прошепна красиво засмяна:
„Върни се, Ромео, но не ме оставяй,
Всичко е трудно, но вече започнало,
Аз ще те помня... не ме забравяй.” -
и лицето с ръката си нежно докосна ми,
а сълзите във него днес още се стичат,
сякаш са кораби, заседнали сред котвите,
и ако забравиш, че аз те обичам,
бих се удавил, погълнат от отлива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
