Любовна магия
Любовна магия
Ти ручей бърз понякога си
и спокоен блян.
Ти страстната русалка си,
от Слънцето огряна.
Ти зимен залез си,
с очарование вълшебно.
Ти моето детенце си,
тъй искрено, потребно.
Ръцете ти усещам и
погледа смирен.
Очите ти аз срещам и
толкоз вдъхновен.
Докосването нежно
ме прави тъй щастлив.
Сълзи отново капят
по листа ми свенлив.
Обичам те аз нежно и
топлата си длан
подай ми в този миг,
от Слънце пак облян !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
