Любовна магия
Ти ручей бърз понякога си
и спокоен блян.
Ти страстната русалка си,
от Слънцето огряна.
Ти зимен залез си,
с очарование вълшебно.
Ти моето детенце си,
тъй искрено, потребно.
Ръцете ти усещам и
погледа смирен.
Очите ти аз срещам и
толкоз вдъхновен.
Докосването нежно
ме прави тъй щастлив.
Сълзи отново капят
по листа ми свенлив.
Обичам те аз нежно и
топлата си длан
подай ми в този миг,
от Слънце пак облян !
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
