Любовна магия
Ти ручей бърз понякога си
и спокоен блян.
Ти страстната русалка си,
от Слънцето огряна.
Ти зимен залез си,
с очарование вълшебно.
Ти моето детенце си,
тъй искрено, потребно.
Ръцете ти усещам и
погледа смирен.
Очите ти аз срещам и
толкоз вдъхновен.
Докосването нежно
ме прави тъй щастлив.
Сълзи отново капят
по листа ми свенлив.
Обичам те аз нежно и
топлата си длан
подай ми в този миг,
от Слънце пак облян !
© Симеон Пенчев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
