EТИОЛОГИЯ  НА  САМОТАТА

XXXVIII. ЛИРИЧНА ВЕЧЕРНЯ

Защо душата ми кахърна

все си остава богомолец

като пред страстния амвон[i] на

сърцето ти?...Ще потреперя,

понечиш ли да ме прегърнеш.

И може би ще се помоля

пред теб, ала но без псаломи

от православната вечерня.[ii]

А с шепота на скитащ вятър

из угарите на сърцето

ми, дето щастието вехне,

когато си от мен далече!...  

Откривам с тебе непонятно

стремление към добро, което

за мен е непривично...Ех, не

как лоша дума не изрече

за никой ближен и неближен,

а все помагаш неуморна?!…

У крехкото ти тяло сила

подобна на Атлас съзирам,

но не на мускули, а с книжен

език да понесеш безспорно

света към съзидана милост…

Пък аз в несръчните си строфи

дано да бъда нявга чут, че

желая твоята любов и

присъствие ежеминутно!

12.01.2024 г.

ВЛАДИСЛАВ НЕДЯЛКОВ

[i] Б.а. Амвон - специално издигнато в църквата място за изповед

[ii] Б.а. Денонощният богослужебен кръг започва с вечернята, понеже според древното църковно леточисление денят започва от вечерта. Вечернята започва с 103 псалом ­ „Благославяй, душо моя, Господа...", наречен предначинателен псалом. Този псалом ни дава пълна картина на творението във всичкото му разнообразие в небето, на земята и в необятните морски предели. Ние славословим Бога за безпределната Му мъдрост и величие ­ „Колко многобройни са делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро".