1.07.2013 г., 17:57

Любовни писма

1.1K 0 1

Писма любовни аз ти пиша и ги изпращам по света,
във тях една надежда диша, а с нея гоня си страха.
- Къде си? - вятъра попитах, а той подсвирна и запя,
писмото грабна и отнесе, помете сухите листа.

- Къде си? - питах и небето, обсипано с безброй звезди,
една от тях надолу литна, писмото грабна и се скри.
- Къде си? - питах си сърцето, а то в гърдите ми заби,
дали защото бе открило, че много близо вече си?

Писма любовни аз не пиша, но днес пред моята врата
намерих плик с червена роза, подател бе ù ЛЮБОВТА.
"При тебе идвам да остана, живота с теб да разделя,
да бъдеш въздух, мойта рана, с любов която ще целя!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...