1 июл. 2013 г., 17:57

Любовни писма

1.1K 0 1

Писма любовни аз ти пиша и ги изпращам по света,
във тях една надежда диша, а с нея гоня си страха.
- Къде си? - вятъра попитах, а той подсвирна и запя,
писмото грабна и отнесе, помете сухите листа.

- Къде си? - питах и небето, обсипано с безброй звезди,
една от тях надолу литна, писмото грабна и се скри.
- Къде си? - питах си сърцето, а то в гърдите ми заби,
дали защото бе открило, че много близо вече си?

Писма любовни аз не пиша, но днес пред моята врата
намерих плик с червена роза, подател бе ù ЛЮБОВТА.
"При тебе идвам да остана, живота с теб да разделя,
да бъдеш въздух, мойта рана, с любов която ще целя!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...