1 июл. 2013 г., 17:57

Любовни писма

1.1K 0 1

Писма любовни аз ти пиша и ги изпращам по света,
във тях една надежда диша, а с нея гоня си страха.
- Къде си? - вятъра попитах, а той подсвирна и запя,
писмото грабна и отнесе, помете сухите листа.

- Къде си? - питах и небето, обсипано с безброй звезди,
една от тях надолу литна, писмото грабна и се скри.
- Къде си? - питах си сърцето, а то в гърдите ми заби,
дали защото бе открило, че много близо вече си?

Писма любовни аз не пиша, но днес пред моята врата
намерих плик с червена роза, подател бе ù ЛЮБОВТА.
"При тебе идвам да остана, живота с теб да разделя,
да бъдеш въздух, мойта рана, с любов която ще целя!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...