20.10.2013 г., 18:19

Любовни р(е)волюции

667 0 0

Любовни р(е)волюции.

 

През октомври няма революции,
единствено в леглото ни - война..
Упрекваш ме за нощните полюции,
а в твоите оргазми си сама...

 

Есента е още топла за юрганите,
телата ни са с летния си тен,
ще бъдат ли любовни ураганите,
когато зимата ни смръзне в плен?...

 

Виновни ли сме? Времето летяло...
В небето мерим сила със криле,
доскоро бяхме като цяло,
а днес сме като птици със ръце...

 

Но... нищо!... Няма да летим!
И нека става по-студено!
Ела до мен, ръката ми вземи,
кръвта ми топла, виното - червено...

 

За теб да пием, и за нас!
За всичкте любовни ревлюции!
А после... да се любим до захлас,
ще те обичам, като в мъдрост на Конфуций!...


Д. Антонов (diester)
https://www.facebook.com/URBANPOETRYSOCIETY

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....