3.01.2010 г., 19:45

Любовни тръпки

2K 0 10

Мечтая те в откъслечните мигове,

с пеперудени крила, ефирни…

красотата ти сияе в стилове,

атакуващи и тъй безспирни…

 

А въздухът е днес наситен…

с приятно баладични тонове,

очите ми са грешно ненаситни

да видят мъничко и твоите…

 

Неопитно крещи мъглата,

оставяща след теб и стъпки,

накланяш шеметно  везната

към малките любовни тръпки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...