5.01.2019 г., 18:27

Любовничето

548 2 2

Ти знаеш ли
колко капризно цветенце е любовничето?
То пониква на влажно и тъмно,
за това отначало цветът му е бял.
Някои смятат, 
че то е символ на девствеността и припомнят,
че венчетата му приличат 
на цветчетата на портокал.

 

Когато за пръв път го изнесат пред света,
то поруменява като зората.
За това, може би, свързват розовото със любовта.
Изведнъж хлоропластите му полудяват 
от светлината
и то става цикламенодръзко,
а при слънчев следобед става кърваво 
и тогава казват - това е цветът на страстта.

 

Нощно време 
някой трябва да го погали.
Да, не е чудно - и цветята обичат 
някой да им затваря чашчиците с любов.
И полегнало върху галещите го длани,
отмаляло за сън,
става бледосиньо, а жилчиците му
в луннозлатно блестят.

 

Един-единствен път
върху него ще кацне чудната птичка,
онази, чиято песен те сграбчва
за сърцето с нокът извит, 
ще се полюлее на крехкото му стъбълце,
ще изчурулика, ще врътне главичка
и щом усети, че любовничето увяхва,
с писък ще отлети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво е твоето любовниче...
  • Искрените ми възхищения за оригиналността. Като стара вълшебна песен от миналото звучи стихът ви. Благодаря!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...