17.11.2010 г., 11:08

Любовник, приятел, другар.

801 0 0

Не ме е страх, че сама ще остана.

Ти мислиш, че мен ме е страх,

но знаеш ли, във своята поезия

аз винаги ще бъда цяла

и никога, никога сама.

Ти имаш нужда във живота

от любовник, приятел, другар.

На мен другар ми е Ботев,

а Яворов, ах, Яворов,

как да ти кажа,

леко май ме е срам.

Лора да ме прощава,

но всяка вечер,

точно преди да заспя,

любов правя с него,

стиховете му като чета.

Пък Багряна ми е приятелка първа,

в нея аз виждам частица от мен,

а тя цяла е вплетена в мене,

в моите вени стихът ù живей.

Ах, как да бъда сама,

и да искам, не мога.

Книга пада от прашния рафт.

Габе шепти изпод дебела корица,

Вазов крещи ми със гняв.

Един по един, почакайте малко,

ще забърша вашите прашни корици,

ще погаля със пръсти всеки ваш стих.

И нека хората пак да говорят,

да се присмиват

как сетния миг ще посрещна сама.

Как да бъда сама

сред толкова много поети,

като всеки от тях

ми е любовник, приятел, другар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...