25.01.2009 г., 16:15  

Любовникът

1.3K 0 31

               

 

 

 

Самотникът с неутолена жажда,

 

копнее нейната любов

 

неустоима.

 

И всеки път,  той буйната очаква -

 

безумно смела,

 

неукротима.

 

И ето я!

 

Връхлита сухата му плът.

 

Залива го стихийната и власт.

 

Разлива се,

 

а той попива я до смърт.

 

Насища го пенливата и страст.

 

За първи и последен път.

 

Неповторимо.

 

Дори и слънцето не може да я пресуши.

 

В единствен миг.

 

Необратимо.

 

Любовникът живота на поредната вълна изпи!

 

                                    

                      

 

08.2007

Julie

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...