25.01.2009 г., 16:15  

Любовникът

1.3K 0 31

               

 

 

 

Самотникът с неутолена жажда,

 

копнее нейната любов

 

неустоима.

 

И всеки път,  той буйната очаква -

 

безумно смела,

 

неукротима.

 

И ето я!

 

Връхлита сухата му плът.

 

Залива го стихийната и власт.

 

Разлива се,

 

а той попива я до смърт.

 

Насища го пенливата и страст.

 

За първи и последен път.

 

Неповторимо.

 

Дори и слънцето не може да я пресуши.

 

В единствен миг.

 

Необратимо.

 

Любовникът живота на поредната вълна изпи!

 

                                    

                      

 

08.2007

Julie

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...